Развиването на емоционалната интелигентност ни помага да опознаем по-добре своите емоции и своите потребности. По този начин се свързваме по-пълноценно и с останалите хора, разпознавайки техните потребности и емоции. 

По време на лична терапия, човек е провокиран да опознае своите ресурси, които да използва, и да се докосне до своите уязвими части, да ги приеме и да започне да търси алтернативни подходи в поведението и реакциите си, за да ги развие. Колкото повече умеем да правим връзка между емоциите си и причините за нашето поведение, толкова по-осъзнато можем да го променяме. 

Паник атаките представляват кратки епизоди/ пристъпи, по време на които човек усеща физически дискомфорт: сърцебиене, виене на свят, силен страх, задух, мускулно напрежение и др. Могат да бъдат с ежедневна честота или да се появяват на по-дълъг период от време. Когато хората посетят различни лекари обаче чуват, че няма причина за появата им и най-вероятно се дължат на стрес. Това едновременно може да ги успокои, че са здрави, но и да ги накара да се почувстват безпомощни да се справят с проблема, тъй като не виждат обяснима причина. 

Причините за такива състояния могат да бъдат прекалено натоварване в някаква сфера от нашия живот – на работно място или в ролята на родител. Могат да бъдат причинени от неосъзнато, потискано емоционално страдание или тревога – за здравето, за бъдещото, във взаимоотношенията. 

По време на терапия човек може да достигне до осъзнаване на причината, до промяна на обстоятелства в живота си или до отлагано досега решение, което да прекрати паник атаките. 

Има хора, за които да кажат НЕ представлява голямо предизвикателство. Поемат повече отговорности, отколкото могат, страхуват се, че могат да бъдат невъзпитани или да ядосат някого. Страхуват се, че могат да бъдат отхвърлени. 

За затруднението в поставяне на граници може да има много причини – когато така сме възпитани, когато изпитваме неувереност в своята значимост, когато ни е страх от отхвърляне, когато искаме да имаме контрол върху всичко, когато преживяваме всяка отговорност като наша. 

С помощта на терапия можем да разберем какви са причините да ни е трудно да кажем НЕ, как успешно да започнем да заявяваме своята позиция и да не поемаме чужди отговорности.

Липсата на комуникация и споделяне на потребности и емоции, както и страховете да не повторим грешките от нашите родители, да не изпаднем в подобна ситуация, страхът от отхвърляне и др. могат да застанат между двама души в техните взаимоотношения и те да се наранят или да докосват своите уязвими части, без да го осъзнават. 

За проблемите във връзката понякога е трудно да говорим с близки, защото се опитваме да запазим интимност, понякога се срамуваме, искаме да я съхраним в очите на околните. 

Разглеждайки своите взаимоотношения със своя терапевт, човек може да погледне ситуацията отстрани, да разбере чуждата гледна точка или да си позволи да изрази своите емоции и да потърси причината за своите гняв, недоверие, страх. 

Липсата на взаимоотношения, страхът и неспособността за обвързване също може да бъде свързана с наши модели на поведение, от които не можем да излезнем. Когато си казваме „попадам на едни и същи хора“, е възможно всъщност да избираме едни и същи хора, с които страдаме и се разделяме. 

По време на посещенията при терапевт ще имате възможност да обърнете внимание на моделите на взаимоотношения, в които сте израснали, и да промените тези, които ви пречат да създадете трайни взаимоотношения.

Раздялата с партньор поражда състояние като това след загуба. Независимо дали  е желана, очаквана или не, тя води след себе си промяна в нашето ежедневие и навици, оставя празнота и усещане за самота, вина. 

Полагането на нови основи и допускането на нови взаимоотношения след това са предизвикателство. 

Изследването на връзката, причините за раздяла и появилите се емоции са ценни за емоционалното състояние, личностното развитие на човек и за по-успешни бъдещи взаимоотношения. 

Понякога свързваме тревожността с черта на характер – тя ни съпътства още от детство. Понякога околните ни дават обратна връзка, че сме по-притеснителни от нормалното, а ние не го усещаме така. Понякога тревожността се появява след конкретно събитие.

Съществуват и фобии и страхове, които ни пречат да функционираме нормално, да имаме взаимоотношения или пък просто такива, които приемаме, че са част от живота ни.

Тревожността може да се изразява в притеснение за здравето и живота ни, за предстоящи задачи, за спазване на график, за близките ни, преди пътуване, по време на почивка. Възможно е да свързана повече със социалните ни умения – тревога при запознанство, да си център на внимание, от изява пред публика и др.  

Причините за тревожността и страховете може да са в следствие на възпитанието ни, на поведението, което сме наблюдавали в нашите родители, при поява на партньор/ деца, след загуба/ раздяла, след инцидент. 

Личната терапия ще ви помогне да разберете причините за възникналата тревожност и да експериментирате постепенно, докато приемете и преодолеете конкретните си страхове.

Нашите родители са първото ни „огледало“ и техните похвали, липса на похвали или критики поставят основата на нашата самооценка. По време на ранна училищна възраст и тийнейджърство също оформяме своята идентичност и ако сме били жертва на тормоз и отхвърляне, е възможно да бъдем неуверени възрастни и да не можем сами да видим какви силни страни притежаваме. Неувереността ни пречи да се изявяваме, да отстояваме границите си и да показваме своя потенциал. 

По време на терапия ще имаме възможност да изградим реална самооценка за себе си, да опознаем своите ресурси и да ги използваме, да сме наясно със своите слабости и да експериментираме с поведението си, за да ги развием. 

Терапията ще ви подкрепи да преминете придружени през етапите на траур, да приемете загубата, да изразите емоциите си в защитена среда и да започнете да се справяте сами с тях.

Емоционалното ни състояние влияе на здравословното ни състояние, на апетита ни и на нашия сън. Безсънието, честото будене, ранното събуждане, кошмари или непълноценен сън, след който нямате енергия, преяждане, гладуване, липса на апетит може да са резултат от психични процеси. Такива могат да бъдат: страхове, неудовлетворение във взаимоотношения, тревожност, поети отговорности, потиснати емоции и и други.